неделя, 14 август 2016 г.

Ваканция в Тоскана - изобилие за всички сетива! Част втора - един ден из Кианти!

След разходката из Val d’Orcia, ти предлагам един ден из Кианти - регионът между Сиена и Флоренция, дал името на най-известното (макар и не най-доброто) италианско червено вино. 
Можеш да поемеш по различни пътища сред лозята, маслиновите горички, малките градчета и гористите хълмове на Кианти - най-посещаваната област в Тоскана.

Маршрутът, който ти предлагам, е само един от вариантите.  По пътя ще си изкушен да спреш и да се отклониш на най-различни места, но не забравяй, че макар и в много добро състояние, пътищата в Кианти са тесни и с много завои.


Разстоянията и времето за пътуване са доста по-големи, отколкото изглеждат на картата, затова е добре да си направиш предварително план и да го следваш - най-много три-четири селища плюс да отделиш време за един по-дълъг обяд. Именно това ти предлагам с моята разходка. 
След като навлезеш в областта, ще видиш стотици лозови масиви. От сортовете грозде санджовезе, канайоло и требиано, отглеждано тук, се прави прочутото "Кианти"


Най-старите винени центрове на Кианти са градчетата Греве, Кастелина, Гайоле и Рада. Именно техните лозя през 1716 година са обявени от Великия херцог на Тоскана Козимо III Медичи за единствените, от които официално се произвежда Кианти. Днес тези градчета оформят зоната Кианти Класико, от която идват едни от най-добрите вина на региона.

И така, потегляме към Кастелина ин Кианти по второстепенния път от Сиена за Флоренция, на около 20 километра от Сиена. Разходката из градчето започва  от улица Феручио, главната уличка на града, на която са разположени множество заведения, както и Palazzo Ugolini, преди Squarcialupi, и Palazzo Biancardi. 


Няма как да пропуснем и крепостта Rocca di Castellina, и църквата Сан Салваторе.






Докато се разхождаш из градчето, не забравяй да си купиш някоя и друга бутилка Кианти Класико, с бандерол знака на местния консорциум – черният петел Gallo Nero. 




На всяка цена се разходи и по средновековната уличка "Волте" със сводове точно около градските стени. 



От Кастелина продължаваме на север, пропускаме отбивката за Рада, за да продължим към Греве - моят личен фаворит в областта. Не знам дали ще успееш да добиеш представа за градчето от моите снимки, тъй като принципът ми да избягвам да публикувам снимки с хора, освен ако не са случайно попаднали, малко ме ограничава в този случай - все някой от компанията е застанал в кадър :), но все пак, ако съм събудила любопитството ти, можеш да потърсиш и други изображения на градчето из нета.









Главното площадче е много приятно, с множество заведения наоколо, непременно седни в някое от тях за кафе и нещо сладко. 



След това тръгни по улица Roma, на номер 36 се намира магазинче за вино Il Vinaino di Greve, което ти препоръчвам заради наливното вино - много добро качество на прилични цени. Едно от малкото места в Тоскана, където можеш да намериш и наливно бяло вино. Охладеното Требиано Тоскано е просто неустоимо - колкото и да ми харесват червените тоскански вина, при температури над 30 градуса  по Целзий бялото вино ми се струва по-подходящо :).


Продължаваме към следващата ни спирка, връщаме се малко на юг, завиваме към Рада, но отново я пропускаме (ще се върнем след като обядваме) и продължаваме на изток към вътрешността на Монти дел Кианти, или хълмовете на Кианти, и след 3 км завиваме наляво към Badia a Coltibuono (Добра реколта), бенедиктинско абатство от XI в. сред изключително зелена и красива местност.


 





Тук се намира и престижно стопанство за производство на вино, както и един изключителен ресторант.   







Ако си ценител на добрата храна и имаш възможност да посетиш само едно място в Кианти, това е мястото, поне за мен. Ще имаш възможност докато стигнеш дотук да се насладиш на изключителни гледки - заоблените зелени хълмчета, тесните пътища с кипариси отстрани, селските къщи и стопанства, в които се продават вино и зехтин, както и лозя - докъдето ти стига погледа. А когато стигнеш – да се насладиш на истинския аромат и вкус на Кианти, допълнен от въображението и уменията на шеф-готвача. Просто гледай!
   





Изобщо не се колебахме преди да поръчаме Т-бон стек по флорентински - един за двама, тъй като един от тези стекове е около килограм. Поднесоха ни го, като добавиха допълнителна масичка до масата ни, в голяма продълговата чиния, а сервитьорката го наряза и оформи порциите на двама ни. Опитах нещо, което никога досега не съм усещала с небцето си – най-крехкото, сочно и ароматно  месо, което съм вкусвала в живота си. 





  

Истинският вкус на истинско говеждо! Неслучайно месото от породата говеда Chianina е световно известно с вкусовите си качества. На живо тези чисто бели крави, съм успяла да ги зърна само един-единствен път.


А десертите... те бяха толкова вкусни, колкото и красиви:




Накрая все пак си тръгваме, гостите за сватбата, табелката за която видяхме на паркинга, започнаха да пристигат, така че отстъпваме място за следващите посетители :)




Вече нахранени, можем де се върнем и да разгледаме Рада ин Кианти.



Постройките в покрайнините едва ли ще те впечатлят, затова пък градчето предлага изключителни гледки към околността, а и центърът е запазил средновековният си дух.











След Рада нямаме сили и време за повече посещения този ден. Прибираме се във вилата, където ще си нарежем сирена и колбаси и ще си налеем чаша (и не само една) вино.


Няма коментари:

Публикуване на коментар