Пастицио е традиционно гръцко основно
ястие, което се състои от макарони, сос от кайма и заливка от сос бешамел. За
пръв път го опитах едва тази година, въпреки многобройните ни посещения в
Гърция. Често сравняват пастициото с италианската лазаня, но аз лично откривам прилика
по-скоро с гръцката мусака, заради подправките в месния сос и заради употребата
на кефалотири в заливката.
Генуа, една от великите италиански градове-републики през Средновековието, е град с
изключително богата история, прославил се в миналото благодарение на стратегическото
си местоположение и смелите си мероплаватели. В едни отдавна отминали времена, заслужила
си прозвището La Superba, Генуа
още през XIв. господства в средиземноморската търговия. С
удобния естествен залив и търговските възможности на едно от най-важните
италиански пристанища историческият й възход е почти неизбежен. Основана преди
повече от 2200 години, Генуа е посрещала хиляди пътешественици, поклоници,
търговци, обикновени пътници и кралски особи, пристигащи в Европа с някой от
многобройните кораби, акостирали тук. Всяко едно събитие е оставило своя
отпечатък някъде по улиците на града. Въпреки това, туристите не са много тук,
отчасти защото в Генуа няма някакви изключителни забележителности, отчасти
заради известната занемареност и непривлекателност, присъща на големите
пристанищни градове. Но ако се абстрахираш от това и се ограничиш до
историческия център на града, ще откриеш богатство от дворци, църкви, мозайки,
живописни улици и красиви къщи. Ние пристигнахме в Генуа на връщане от нашата
Ваканция във Франция, за която ти разказах вече в цели четири публикации –
първа, втора, трета и четвърта. В Генуа останахме две вечери и имахме на
разположение цял ден с една „задължителна“ точка в дневния ред -
посещение на Аквариума. Всичко друго беше импровизация, включително и
вечерята ни в едно много приятно заведение Risoteria In Vino Veritas, където
опитах ястие като това, което ти представям днес – Черен ориз със скариди или Riso Venere con Gamberetti.
Рецептата за тирамису е
една от първите, които споделих с теб в този блог. Това беше преди почти две години. Тогава ти разказах и за Тревизо –
родното място на тирамисуто. Тогава ти показах как да си направиш тирамису по-скоро за делнична употреба – бишкоти и крем, наредени в дълбок съд –
не много подходяща визия за специален повод. Сега, обаче, исках този мой любим
вкус да го облека в празнична премяна и пак да ти го представя. Сега, исках да има и изисканост, и стил, нещо по-така..., т.е. нещо френско. А какво по-подходящо от една шарлота – празнично и френско. А поводът – рожденият
ми ден, който беше
преди два дни, но едва сега успявам да споделя рецептата и снимките.
